За практическото обучение във висшето образование

адв. Борис Йовчев

       В условията на съвременната пазарна икономика потребностите на държавните институции, както и тези на бизнеса, налагат все по-настоятелно изискването университетските абсолвенти да имат не само задълбочени теоретически познания, но и определен минимум от практически умения, за да изпълняват професионалните си задължения непосредствено след постъпването им на работа. Колкото по-добра е тази тяхна комплексна подготовка, толкова по-лесно и по-бързо ще си намерят работа, съответстваща на специалността, която са учили. По-бързо ще бъдат включени в изпълнението на основни ключови задачи на предприятието, в което са назначени. Това ще ускорява квалификацията им и едновременно ще нараства трудовото им възнаграждение, както и удовлетвореността от професията.

       Като следствие, ще намалява безработицата сред младите специалисти и те няма да бъдат принудени да изоставят професията, в която са обучавани; ще намалява емиграцията им от страната. Основана на знанието, умението, иновативността и креативността на младите специалисти, икономиката на страната ни ще се задвижи с темпове на развитие, препоръчани от ЕК. Положителен пример за организацията и управлението на практическото обучение във висшето образование може да се използва от САЩ, Чехия, Германия и други страни със силни икономики. Разбира се, че това трябва да стане след задълбочено проучване и съответна подготовка за създаване на регулаторна законно- нормативна база, структурна реорганизация и осигуряване на необходимото финансиране, без да се натоварва обаче допълнително бюджета на страната.

Пример на Германия за практическо обучение

       В областта на юридическото образование, взето като пример, практическото обучение в Германия се равнява на държавна практика или трудов стаж и се нарича Референдариум; за неговото провеждане и контролиране е създадена съответна институционна структура, наречена Референдариат.

       Обучението във висшето юридическо образование се провежда в два етапа:

Теоретически – с различна продължителност, от 8 до10 семестъра, което завършва с първи Държавен изпит.

Практически – с продължителност от 1,5 до 2 години, което завършва с втори Държавен изпит.

       Двата държавни изпита се провеждат извън университета, в който студентът е следвал. В изпитните комисии не се включват професори, преподаватели или наставници, свързани с неговото теоретическо и практическо обучение. Изпитните комисии са съставени от изтъкнати юристи: специалисти, професори и т.н., много взискателни, но обективни. При оценката от писмения изпит се вземат предвид оценките и характеристиките от личното досие на кандидата. От анализ на статистически данни е установено, че при първия Държавен изпит отпадат около 30%
от кандидатите с право на повторно явяване; при втория Държавен изпит отпадат около 10 до 15%.

       След успешно издържан първи Държавен изпит, абсолвентът получава звание Дипломиран юрист (Dipl. Jurist); ако желае, подава молба с приложени документи до Референдарията към избран от него Окръжен съд, за да бъде зачислен за стажант (референдар). След известно време от около два месеца той получава известие къде е приет, кога и къде трябва да се представи; съобщава му се и месечното възнаграждение (около 1000 евро).

Как протича стажът?

       Стажът започва и се провежда по предварително подготвени план и програма. За първите 3 месеца (от общо 24-те) стажантът се зачислява към определен съдия примерно от гражданското право (като негов първи наставник); той му възлага да разглежда текущи дела от цивилното правораздаване; напътства и ръководи стажанта, който има права и работи като пълноправен съдия: изучава, подготвя документите по предоставените му съдебни дела и самостоятелно провежда съдебните заседания; издава съответни присъди (предварително съгласувани със своя наставник).

       В края на първия етап от стажа наставникът дава оценка за дейността на стажанта и му написва служебна характеристика, която въвежда в личното му досие.

       За следващите 3 месеца стажантът се преназначава в съд по наказателни дела и се прикрепва към определен прокурор- негов втори наставник. И тук получава задачи и работи под ръководството на своя втори по ред наставник – като равноправен
прокурор: самостоятелно подготвя и издава обвинителни актове и сам ги чете и защитава в съдебните заседания по съответните дела.

       В края и на този 3-месечен срок прокурорът наставник му написва оценка и служебна характеристика, както в първия случай.

       За следващите 3 месеца стажантът се преназначава в административна служба – примерно, към градска или окръжна община. Причислява се към определен отдел. Началникът на отдела като негов трети по ред наставник се грижи да му се осигури работно място, компютър и всичко необходимо за изпълнението на предстоящата му работа. Стажантът получава задачи, свързани с юридическа компетентност, които решава под ръководството и указанията на своя началник и наставник едновременно. В края на периода последният също го оценява и му написва служебна характеристика, като ги въвежда в личното му досие.

       За останалите 9 месеца стажантът се преназначава в произволно избрана от него адвокатска кантора, в която работи като равноправен адвокат, под надзора и ръководството на ръководителя на адвокатската кантора. В края и на този относително най-продължителен период от стажа, наставникът го оценява и му написва характеристика, които също въвежда в личното му досие.

• По време на целия стаж стажантът е задължен, освен своите служебни задачи, да участва редовно и в теоретични занимания (семинари), провеждани по няколко часа седмично съгласно определена програма. На тези семинари се разглеждат теоретично и се дискутират въпроси, свързани с практическите задачи, изпълнявани от сформирана група от стажанти, които едновременно провеждат стажа си като съдии, прокурори, административно-правни консултанти (юристконсулти) и адвокати.

• В малкото си свободно време стажантът, ако желае да постигне целта си, трябва да чете и да се готви теоретически и за предстоящия ми втори Държавен изпит. Оттук следва необходимостта той да бъде дисциплиниран и да придобива умения да пести времето си.

       При успешно издържан и втори Държавен изпит стажантът получава диплом за пълноправен юрист и възможност да заема всички видове юридически длъжности.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

       Практическото обучение допринася много за формирането на висококвалифицирани млади специалисти с университетско образование. В страните със силни икономики практическото обучение е включено в учебните програми на техните университети и висши училища. Въвеждането на практическо обучение и в българското висше образование може да доведе до следните положителни резултати:

• Издигане авторитета и атрактивността на българското образование за български и чуждестранни студенти.
• Формиране на квалифицирани специалисти с добра теоретична подготовка и практически умения, съответстващи на съвременните изисквания на държавните институции, научните организации и на бизнеса.
• Намаляване на безработицата след младите абсолвенти с висше образование, както и тяхното задължение в специалността, която са учили, и като следствие – намаляване желанието им да напускат България.
• Намаляване на корупцията и на престъпността.
• Повишаване на иновационната активност и на конкурентоспособността, завоюване на пазари и подем на икономиката, базирана на знание и умение.